Ирония

Сега забелязвам, че и трита ми първи блога започват с буквата "F"/"Ф", която в латинската азбука е шестата поред. Така сам, без да бъда подвеждан от някого, съм стартирал своите писаници с един номер, който като християнин би трябвало да отбягвам всячески. Изглежда, че животът си има своите начини да се надсмее над усилията ни да бъдем духовни. Сами по себе си, цифрите са само абстракции, и не ни правят по-добри, или по-зли (освен някои цифри напечатани на хартия), но възприети в дадена поредица, ни задават определен алгоритъм на развитие. Изглежда, също така, че моят личен "алгоритъм", е приел кардинално погрешна посока, и аз не знам как да го коригирам. Може би тогава, когато всички сметки бъдат занулени, и душите ни вече не бързат за никъде, ще намеря верния път... към себе си.
Надеждата е нашата светлина в мрака.
Ad Majorem Gloriam Dei!

Фактически

Фактически самичък си в гъмжилото,
и всеки тук воюва с огледало.
И даже твойто тяло да посрещне жилото
на цялото ни племе озверяло,
то пак ще се превъплати в унилото
парченце от разкъсаното цяло.

Фактически самичък си изцяло.
Фактически в теб нещо е умряло.

Free

Свободата води до самота.
Но цената си струва.

First

За пръв път си правя блог, така че, това е нещо като "пробен полет". Като гмуркането на човек, който не може да плува, или като заиграването на примат със заредено оръжие. Защото думите и следите, които оставя всеки от нас в световната мрежа, са тъкмо такова оръжие, за което никога не знаем кога, и при какви обстоятелства ще гръмне.
И така, поемам въздух и скачам.