Стикс

Стикс е реката на свършека –

граница между битие и небитие

в крайната точка на мрака.

Стенанията на тези, които не са били

и на тези, които са били, но вече не са

се сливат в един вопъл без звук,

подобно на словото без думи, което е идея

и се изразява чрез същност, а не чрез понятия.

Принципът на автономия на думите -

тази самостойност на семантиката,

е територия на сенките.

Царство на коректната им бездиханност.

Крайната река на неизвестността

е тъждествена единствено на себе си,

съществувайки абсурдно в нищото.

Тук е арената на най-яростната битка,

където вярата и отрицанието,

низостта на материята и величието на духа,

проблясъка на прозрението и константата на битието,

фазата и нулата на енергията

се срещат. Тук е срещата им.

Катаклизъм във вакуума

и вакуум в катаклизма.

Точка и права, съществуване и безвремие

тук се срещат. Където няма нищо.

Защо? Как? Кой? Кога? Къде? И колко? И дали?

Ведно с всички отговори тук са кондензирани,

и сведени единствено до единица и до нула,

което, всъщност, е едно и също.

В безмълвието на вселената

при песъчливия печат на възмездието

като огромен монолит увисва

писъкът на закланите животни,

и на погубените и погубващи се хора.

Как е възможна цялата тази жестокост,

неминуемо присъстваща навсякъде

посред безбройните измерения на света?!?

Между времената и пространствата,

където невръстни деца стават хекатомба

на нашите страсти и престъпления,

на нашата изродена и гибелна суета.

Реални ли сме всички ние,

или проекция на собствените си желания?

Или пък отражения от идеите на Бог?

Точните параметри на отчаянието

са неясни като контурите на нощни сенки,

погубени сред съвокуплението на черното и умбрата -

миражи на слепци в мрака,

желания на мъртъвци, които

желаят само да желаят, без да знаят,

че са от дух лишени в прегръдката на вечността.

Тлението е породено от горенето,

което е признак на живот и функция на унищожението,

едновременно, в завършен цикъл.

Няма дихание в натюрморта на скалите.

само бягащи силуети на гущери,

без шум и без посока. И без координация.

Търсенето на истината продължава

в хаотични направления.

И с прости формулировки.

(09. 05. 2001 г.)

Ирония

Сега забелязвам, че и трита ми първи блога започват с буквата "F"/"Ф", която в латинската азбука е шестата поред. Така сам, без да бъда подвеждан от някого, съм стартирал своите писаници с един номер, който като християнин би трябвало да отбягвам всячески. Изглежда, че животът си има своите начини да се надсмее над усилията ни да бъдем духовни. Сами по себе си, цифрите са само абстракции, и не ни правят по-добри, или по-зли (освен някои цифри напечатани на хартия), но възприети в дадена поредица, ни задават определен алгоритъм на развитие. Изглежда, също така, че моят личен "алгоритъм", е приел кардинално погрешна посока, и аз не знам как да го коригирам. Може би тогава, когато всички сметки бъдат занулени, и душите ни вече не бързат за никъде, ще намеря верния път... към себе си.
Надеждата е нашата светлина в мрака.
Ad Majorem Gloriam Dei!

Фактически

Фактически самичък си в гъмжилото,
и всеки тук воюва с огледало.
И даже твойто тяло да посрещне жилото
на цялото ни племе озверяло,
то пак ще се превъплати в унилото
парченце от разкъсаното цяло.

Фактически самичък си изцяло.
Фактически в теб нещо е умряло.

Free

Свободата води до самота.
Но цената си струва.

First

За пръв път си правя блог, така че, това е нещо като "пробен полет". Като гмуркането на човек, който не може да плува, или като заиграването на примат със заредено оръжие. Защото думите и следите, които оставя всеки от нас в световната мрежа, са тъкмо такова оръжие, за което никога не знаем кога, и при какви обстоятелства ще гръмне.
И така, поемам въздух и скачам.